„ЗАЩО ЗАБРАВЯМЕ СТРЕЛАТА” („ПОЧЕМУ ЗАБЫЛИ СТРЕЛУ”)
Андрей Димитров Германов (1932-1981 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Димитр Дянков
Андрей Германов
ЗАЩО ЗАБРАВЯМЕ СТРЕЛАТА
И без това
аз непрестанно си отивам.
Не ме обиждайте –
и без това присъдата е ясна.
В мига на мойто раждане
една огромна и звънтяща тетива
е пратила по мен стрела звънтяща.
Аз дишам, спя, разхождам се, обичам,
а тя лети
през бездните –
тя търси
мен.
Понякога аз нощем я сънувам.
Красиво е насъне да умираш.
Сантиментално някак е.
А тя лети над бездните
и ще ме стигне.
Сред пътя ми
ще ме прониже.
Защо са
всичките боричкания?
Защо сме толкоз късопаметни,
защо забравяме:
стрелата?
1968 г.
Андрей Германов
ПОЧЕМУ ЗАБЫЛИ СТРЕЛУ (перевод с болгарского языка на русский язык: Димитър Дянков)
Да я и так
все время ухожу.
Не стоит обижать –
ведь приговор мой ясен.
В момент рождения
звенящая, большая тетива
отправила в меня стрелу со звоном.
Я сплю, дышу, гуляю и люблю,
а та летит
сквозь пропасти –
искать
меня.
Ее порой во сне я вижу.
Во сне ведь так красиво умирать.
Сентиментально как-то.
А та летит сквозь пропасти –
меня достанет.
В пути
пронзит.
Зачем
вся эта мишура?
И почему у нас так память коротка,
забыли почему:
стрелу?